24 июн. 2011 г., 11:40

Трепетни спомени

821 0 2

Помниш ли, когато от близо те видях

и казах, че ще бъда винаги до теб,

невинните усмивки тогава не разбрах,

а само гледах лудо и ближех сладолед.

 

Помниш ли, че слънчев лъч ти подарих,

ти го взе, в косите ми го сложи,

не съм доверчива, но на теб се доверих,

тогава във градината от белоснежни рози.

 

Там стоях със молещо сърце,

гледах те и повече се влюбвах,

ти ме докосна с нежни ръце,

а аз с треперещи нозе пристъпвах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...