Jun 24, 2011, 11:40 AM

Трепетни спомени

  Poetry » Love
822 0 2

Помниш ли, когато от близо те видях

и казах, че ще бъда винаги до теб,

невинните усмивки тогава не разбрах,

а само гледах лудо и ближех сладолед.

 

Помниш ли, че слънчев лъч ти подарих,

ти го взе, в косите ми го сложи,

не съм доверчива, но на теб се доверих,

тогава във градината от белоснежни рози.

 

Там стоях със молещо сърце,

гледах те и повече се влюбвах,

ти ме докосна с нежни ръце,

а аз с треперещи нозе пристъпвах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...