С трептение хаосът се реди. –
Хаотично, или плавно течащо.
Мрак и небесни облачни сълзи,
слънце – на хоризонта блестящо.
Аз трептя от всяко докосване –
нежно, или остро нападателно.
Опъната пружина съм износена,
готова да се скъса несъзнателно.
Ще сложи ли ред в душата ми,
или разкъсана, още ще трепти,
поела писъците на съдбата ми,
разпилените в хаоса мои мечти.
Когато всичко утихне, аз нова
ще се изправя пред Божия свят,
за предизвикателства готова,
на вяра и обич още по-богата...
Не се знае в какво русло ще тека,
но то ще е от сърцето ми избрано,
с нови цветни дъги след дъжда,
с жажда за живот ще бъде постлано...
04 09 2016
© Надежда Борисова Все права защищены