Ще докосна аз нежно твойто мраморно тяло

и с пръсти ще милвам лицето ти бяло,

от уханната кожа любов ще събирам,

ще те галя безспирно и в екстаз ще умирам.

В нощта на очите ти аз ще потъвам,

в косите копринени аз ще тъгувам,

ще се давя във влажните устни бленувани,

ще изричам слова, досега неиздумани.

Ще изгубя аз себе си – с теб ще се слея,

тъй живот ще погубя, ала два ще живея,

ще поема в простора на нощните празници

дива страст, изгоряла любовни изгнаници.

И когато телата ни, в треска изтръпнали,

се отпуснат в нега изтощени и сънени,

ще усетя възторга на любов възродила се,

че и двамата с теб все така се обичаме.