Треска бленувана
Ще докосна аз нежно твойто мраморно тяло
и с пръсти ще милвам лицето ти бяло,
от уханната кожа любов ще събирам,
ще те галя безспирно и в екстаз ще умирам.
В нощта на очите ти аз ще потъвам,
в косите копринени аз ще тъгувам,
ще се давя във влажните устни бленувани,
ще изричам слова, досега неиздумани.
Ще изгубя аз себе си – с теб ще се слея,
тъй живот ще погубя, ала два ще живея,
ще поема в простора на нощните празници
дива страст, изгоряла любовни изгнаници.
И когато телата ни, в треска изтръпнали,
се отпуснат в нега изтощени и сънени,
ще усетя възторга на любов възродила се,
че и двамата с теб все така се обичаме.
© Иван Шмугарски All rights reserved.
