4 мар. 2015 г., 22:11

Трети март

484 0 1

Трети март -

празникът на моята Родина!

Не един - хиляди загинаха

за да сме свободни!

 

Как Земята кръвта им да попие?

Ние сме рожбите им свидни

и тече във вените ни още!

 

 

Храбреците на Шипка се биха,

черешово топче гърмя,

телата на мъртвите бяха

камъни, меч, пушкала!

 

Българското знаме не падна,

вее се гордо и днес.

Палим свещи за дедите и

се кълнем - ще ги

помним навеки!!!!

 

ПОКЛОН !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поклон наистина! Сега не можем и толкова хора да съберем за каузата.
    Ако и да имаме вместо черешово топче - гранатомети, пушки-помпи и оръжия с оптически мерник. Какво ли би написал Захари Стоянов днес?
    Може би "Записки по българските мълчания"?

    Позрав за гражданската позиция, Василке!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...