15 февр. 2024 г., 06:43

Третото око

805 0 0

Третото око

Не, няма да отпивам битието.
Виното ми в чашата искри.
Погледът като заявка свети
за нови неизмислени мечти.

Не ща да мога да търпя причини.
Не мога да воювам за съдба.
Натрупах независещи години
и нося кръст по пътя на честта.

Понякога се чувствам като пешка,
понякога усещам се и цар.
Не съм различен. Имам и болежки.
Усещал съм и болки от шамар.

Опитвам се да бъда прагматичен.
Греша, когато мисля със сърце.
Усещам и разбирам, че обичам...
Чете се всичко в моето лице.

И колко ме издават всички нерви...
Не се научих как да замълча.
Мислите, са мои златни перли
и винаги ми дават светлина.

Сега записвам думите, защото
от писаното, дирята личи.
Разчитам на окото на челото,
а в него се явяваш само ти....






Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...