... трева ако бях...
... трева ако бях, щях да остана зелена и жилава,
опъната струна на цитра, и вълчият вой да кънти като химн...
... река ако бях, гордите камъни с жива вода
ще обливам; докато ме има, да искат да пият от извора...
... небе ако бях, от тъжните залези сън ще извия -
две птици червени, обгорени от щастие, света да издигнат...
... път ако бях, щяхме с дъжда да сме скитащи воини,
млада луна да стои между нас, вечен романс с двама виновни...
... малко камъче ако бях, щях да те върна назад –
вземи ме в ръка като чудо... изпей ме във стих, наречи ме...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златина Георгиева Все права защищены
