13 мая 2008 г., 14:21

Тревога 

  Поэзия
691 0 2
 

Нощ, луна, море, звезди,

а под тях сме аз и ти.

Влюбено ме гледаш и галиш ме с очи,

но докога това ще продължи?

Устните ти бавно се разтварят

и тихи думи започваш да шептиш.

Ръцете ти нежно се вплитат в моите коси,

а аз благоговея пред погледа ти.

Но има нещо, което ме мъчи.

Но има нещо, което не знам.

Обичаш ли ме ти или това е само лъжа?

На колко момичета си казвал тези слова?

Навярно много са те,

но сърцето го боли,

като знае,

че ще си отидеш ти.

© Криси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много благодаря!
  • След дъжда винаги изгрява слънце!Поздрав!
Предложения
: ??:??