Тревожна приказка
Автор: Генка Богданова
Разболя се, разболя се Земята!
Ранена в сърцето от болка се мята,
посърна лицето ѝ, светло и чисто,
мракът забули очите лъчисти.
Плаче Небето със сълзи кристални,
Морето се люшка, сърдито и жално,
Вятърът нежно Земята погали,
Луната сестра си болна пожали.
Опита се Слънцето с ласките топли
да спре на Земята тъжните вопли.
Звезда от небето с тъга проговори:
– Кажи ми, сестрице, кой ти го стори?
Къде са косите ти – гори прекрасни?
Защо са тъй мътни очите ти ясни –
морета, реки, езера, океана,
какво от тяхната хубост остана?
Тръпне снагата ти, сестро нещастна,
на страх, разруха отдавна подвластна.
Облаци смръщени, грозни, опасни,
крият челото ти, сестро прекрасна.
Въздъхна Земята, сълзи горчиви
зарони тихо, едва полужива:
– Децата ми, сестро, децата ми мили,
ме разболяха, останах без сили.
Децата ми родни, хората умни,
станаха алчни, зли, неразумни.
Убиват ме бавно, дори не разбират,
че заедно с мен и животът умира.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Генка Богданова Все права защищены
