Три без петнайсет
Пътувам на север
по път магистрален,
на три без петнайсет
хванал волана.
С бетонно упорство
и скорост висока,
двойни тунели
Балкана пробождат.
Мостове подпряни
върху речни корита
и в двете посоки
за извора питат.
Пръски от влага
на стъклото отпред.
Сред хребети обли,
облак пленен.
В главата ми пак
изкачат акорди.
"Вземи ни, вземи ни
и в тази мелодия!"
Потропвам със пръсти,
подсвирквам с уста,
Витиня прехвърлям,
натискам газта.
От зима към пролет
вятърът духа,
петък следобед,
в три
без петнайсет.
© Иван Бърдаров 2018. Всички права запазени.
© Иван Бърдаров Все права защищены