17 апр. 2012 г., 22:19
Три цвята: Червено
В кобалта на притихналата нощ
луната се гримира във червено.
Смехът на сова реже като с нож
на хоризонта дървените вени.
луната се гримира във червено.
Смехът на сова реже като с нож
на хоризонта дървените вени.
От болката потръпва скършен клон,
кобалтът се разлива по земята.
Червените коси на Сет-Тифон*
луната от челото си отмята.
И пак е нощ, и пак съм в моя ад.
Но този път не ми достигат сили
да утоля неистовия глад
на спомените, нокти в мен забили.
Нека пируват. Нощният им лов
току-виж ми донесъл опрощение.
Днес никой не умира от любов,
та аз ли да си търся извинение?
--
*египетски бог на греха
© Ели Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много хубаво стихотворение, поздрави!
-
Поздравления, Ели!
-
хубавввв
-
Много хубав стих. Поздравления!
-
Понякога цветовете казват много.
-
Благодаря, Лили - приех забележката и вече съм коригирала стиха в ръкописа
-
Благодаря за коментарите и забележките, много ми е приятно
-
За мен винаги е удоволствие да прочета!Поздрав, Ели!
-
Тук.
-
Много обичам да се спирам тук, Ели...само не знам дали кобалтът е правилния избор, въпреки, че звучи хубаво и оригинално....има малко неточности но това не прави стихотворението по-малко хубаво
Авторът винаги има право!
Хареса ми е малко казано,тук има стил, душа и....много поезия...
Поздрави, Ели. -
"Днес никой не умира от любов,
та аз ли да си търся извинение?"
Аплодисменти! -
Аплодисменти...
-
Невероятен стих! Поклон!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Браво, Ели!