Момък в планината бродил,
по сума ти пътеки ходил.
Накрая езеро достигнал
и от земята жаба вдигнал.
Тя казала с човешки глас:
,,Приятелю, аз имам власт,
пуснеш ли ме с почитания,
ще ти изпълня три желания!".
Нали бил момък глуповат,
поискал царство и палат.
Но, липсвало му нещо там...
Към езерото тръгнал сам.
От жабата поискал слава.
Световна, както подобава.
Ала и звезда световна
не бил със радост той чутовна.
Натъжен, с увиснал нос,
последният изкарал коз:
,,Знам, жабке, че ти досадих,
но любовта изпитал бих!".
В миг жабата принцеса стана...
Тук е краят на романа.
А що е станало подир
не ще Ви кажа. Ай сиктир!
© Георги Янков Все права защищены