Момък в планината бродил,

по сума ти пътеки ходил.

Накрая езеро достигнал

и от земята жаба вдигнал.

Тя казала с човешки глас:

,,Приятелю, аз имам власт,

пуснеш ли ме с почитания,

ще ти изпълня три желания!".

Нали бил момък глуповат,

поискал царство и палат.

Но, липсвало му нещо там...

Към езерото тръгнал сам.

От жабата поискал слава.

Световна, както подобава.

Ала и звезда световна

не бил със радост той чутовна.

Натъжен, с увиснал нос,

последният изкарал коз:

,,Знам, жабке, че ти досадих,

но любовта изпитал бих!".

В миг жабата принцеса стана...

Тук е краят на романа.

А що е станало подир

не ще Ви кажа. Ай сиктир!