idemidoidemi (Идеми Дойдеми)
63 985
18 авг. 2011 г., 23:24

Три стъпки от балкона до поема 

  Поэзия
2346 1 18

 

 

1.

“Аууу, ‘ма как си я сколасала!

Толкоз водка? Как можа?!

Виж и блузата ти е разпасана!

Иии! - И по коленете ти - трева!

Ти с една не можеш ли да минеш?

Колко пи? И докога?!

Ти живота си ще сринеш!

Ти не мислиш! Как можа?!!”

 

Мисля аз. В това ми е проблема.

С мислене докарах я до тук:

до среднощ над някоя поема,

а душата прави пук-пук-пук…

 

2.

Ваш’те крясъци съвсем са ми додеяли,

позата “за моето добро”.

Можеше, ако не сте разсеяни,

да не питате “Защо?!”

 

Ами ей така. Защото искам.

Мога да си позволя.

И защото още в мене стискам

онзи порив - да летя.

 

И защото още мога да осъмвам,

със сподавен кикот или стон,

и с Икар нагоре да пристъпвам

в рамките на моя стар балкон.

 

И макар че не е никак лесно,

търся си другар и брат,

гледам към небето си отвесно,

и се спъвам в нечий праг:

 

Белким някой да разбира,

как сред хорска пустота,

как, когато в теб извира

страшно чувство за вина,

 

как, когато скъп приятел,

ти подава нож, а не ръка,

как, когато в тъмното си чакал

звук, а все е тишина…

 

… Kак тогава можеш да намериш сила

утрото да възвестиш,

въпреки че в тебе нещичко умира -

искаш и ще продължиш!

 

 

3.

Всъщност истината е до скука проста:

меря в крачки мойта суета;

мога и да бъда кротка,

но не ми отива тишина.

Викам срещу ехото на друго ехо.

Ритам срещу вятъра, крещя.

И признавам, че не ми е лесно

да се будя сутринта.

 

 

 

© Идеми Дойдеми Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??