Три съдби
Под някой августовски пек
дали в душата ти да вляза?
Живея век на самотѐк –
добър и мек, с учтиви фрази.
Краче на бебе в блага нощ
събира двама и ги радва –
а нейде някой вдига нож,
а друг любува се на сватба.
Съпруг един. Една съпруга.
Дете едно и светли дни.
Момче и мъж. Вселена друга.
Небе и дъжд – за три съдби.
Животът струва красотите
на всеки дъх, поет за миг!
Животът гасне във враждите
и в любовта е най-велик!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
