Луканка му нарязах – тамазлък,
мъжът ми много уфатен излезе.
За мен – красива казват че съм пък.
Тя, хубостта ми вече позалезе,
но в празника на любовта един
единствен, който с друг место делеше,
почетох и светеца Валентин.
Под топлата завивка както беше
Стоян – протегнах пухкави ръце
и гушнах си със обич аз мъжлето
и с благодарност женска на сърце.
А после двама пихме от винцЕто ...