Луканка му нарязах – тамазлък,

мъжът ми много уфатен излезе.

За мен – красива казват че съм пък.

Тя, хубостта ми вече позалезе,

но в празника на любовта един

единствен, който с друг место делеше,

почетох и светеца Валентин.

Под топлата завивка както беше

Стоян – протегнах пухкави ръце

и гушнах си със обич аз мъжлето

и с благодарност женска на сърце.

А после двама пихме от винцЕто

и здраве у дома, и берекет

поисках аз в молитвата гореща.

Че по лозите чепките безчет,

а мъж един да имаш – друго нещо!

Дочух, че аплодираш ме ти: пляс,

пляс, пляс! Ама защо ми ръкопляскаш?

Не е, че врътна се светът за час,

докато аз с пиянски дъх примлясквах

нали? Тогава ще е за Стоян,

че харно и добро ми е мъжлето.

Оплакват се жените. Аз пиян

веднъж не го видях, сестричке. Зетят –

познаваш го – е моят пръв късмет

и до живот такъв ще си остане.

Сега ще кипна вино с малко мед,

че ако пак ме носи, ще заслабне.

Аз стоВни носех и вода в бакъри –

нали съм селска мОма убавица.

Поих мъжО си, коня и катъра,

нагиздена все в риза със шевици.

Очите им оставаха по мене –

на мойот мъж, на коня и катъра.

Напивах му сърце, от мен го снемах

в леглото да поспим. И знай – хатъра

аз никогаш не счупих на съпруга.

От кон и от катър не ме ревнува.

Затуй очи не хвърли той към друга

и, даже и пияна, мен целува.

Стоян е либе първо и последно,

на него с радост аз родих му рожби.

И с винена попара – не е вредно –

ги хранех. А пък те с един заложби,

на мене ли, на него ли приличат –

хем хубавци, хем с ум са надарени.

По двама сина днес момите тичат.

Пред портата ни спрат ли запъхтени,

навън излизам, бъклица подавам

и карам ги от виното да пият.

Щом носи на гълтоци, значи става

момата. Не е нужно да се крие

в мазето и крака там да преплита.

Това за мен е тестът за снахичка.

Да знае напоена, че и сита,

тя вкъщи ще е, барабар със всички.