Трифонка Зарезанка - 2
Луканка му нарязах – тамазлък,
мъжът ми много уфатен излезе.
За мен – красива казват че съм пък.
Тя, хубостта ми вече позалезе,
но в празника на любовта един
единствен, който с друг место делеше,
почетох и светеца Валентин.
Под топлата завивка както беше
Стоян – протегнах пухкави ръце
и гушнах си със обич аз мъжлето
и с благодарност женска на сърце.
А после двама пихме от винцЕто
и здраве у дома, и берекет
поисках аз в молитвата гореща.
Че по лозите чепките безчет,
а мъж един да имаш – друго нещо!
Дочух, че аплодираш ме ти: пляс,
пляс, пляс! Ама защо ми ръкопляскаш?
Не е, че врътна се светът за час,
докато аз с пиянски дъх примлясквах
нали? Тогава ще е за Стоян,
че харно и добро ми е мъжлето.
Оплакват се жените. Аз пиян
веднъж не го видях, сестричке. Зетят –
познаваш го – е моят пръв късмет
и до живот такъв ще си остане.
Сега ще кипна вино с малко мед,
че ако пак ме носи, ще заслабне.
Аз стоВни носех и вода в бакъри –
нали съм селска мОма убавица.
Поих мъжО си, коня и катъра,
нагиздена все в риза със шевици.
Очите им оставаха по мене –
на мойот мъж, на коня и катъра.
Напивах му сърце, от мен го снемах
в леглото да поспим. И знай – хатъра
аз никогаш не счупих на съпруга.
От кон и от катър не ме ревнува.
Затуй очи не хвърли той към друга
и, даже и пияна, мен целува.
Стоян е либе първо и последно,
на него с радост аз родих му рожби.
И с винена попара – не е вредно –
ги хранех. А пък те с един заложби,
на мене ли, на него ли приличат –
хем хубавци, хем с ум са надарени.
По двама сина днес момите тичат.
Пред портата ни спрат ли запъхтени,
навън излизам, бъклица подавам
и карам ги от виното да пият.
Щом носи на гълтоци, значи става
момата. Не е нужно да се крие
в мазето и крака там да преплита.
Това за мен е тестът за снахичка.
Да знае напоена, че и сита,
тя вкъщи ще е, барабар със всички.
© Мария Панайотова All rights reserved.
