13 февр. 2020 г., 16:34

Триптих: Любов

593 0 0

 

Триптих: Любов

 

1.

Една наивно-приказна реалност

бяхме си измислили със тебе

във онова, наричано сега “отдавна”:

възторжено, необяснимо време...

 

С копнежи по оранжеви миражи

живеехме красиво, необмислено

щастливо не брояхме дните даже,

а само пълните луни единствено...

 

И в тая ни действителност магична

аз огъня поддържах да не зъзнеш...

За мен по-лесно бе да те обичам,

за тебе пък било е да си тръгнеш...

 

2.

На птиците инстинкта ни привиква,

душите за гнездене закопняват

природата е щедра и велика,

Животът двойно вгъната спирала...

 

А двама щом завъртат се по нея

разпалени от Любовта до бяло

и в сплав една щом двамата се слеят

спиралата нагоре продължава...

 

3.

Скъпа искаш ли да хванем

Млечния небесен път

да вървим по него двама

слели и душа и плът?...

 

Да не питаме: Къде?--ни

той отвежда и: Защо?--

все във някоя Вселена

има и за нас гнездó!...

 

25.11.2008.                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...