Триптих: Любов
1.
Една наивно-приказна реалност
бяхме си измислили със тебе
във онова, наричано сега “отдавна”:
възторжено, необяснимо време...
С копнежи по оранжеви миражи
живеехме красиво, необмислено –
щастливо не брояхме дните даже,
а само пълните луни единствено...
И в тая ни действителност магична
аз огъня поддържах да не зъзнеш...
За мен по-лесно бе да те обичам,
за тебе пък било е – да си тръгнеш...
2.
На птиците инстинкта ни привиква,
душите за гнездене закопняват
природата е щедра и велика,
Животът – двойно вгъната спирала...
А двама щом завъртат се по нея
разпалени от Любовта до бяло
и в сплав една щом двамата се слеят –
спиралата нагоре продължава...
3.
Скъпа искаш ли да хванем
Млечния небесен път –
да вървим по него двама
слели и душа и плът?...
Да не питаме: Къде?--ни
той отвежда и: Защо?--
все във някоя Вселена
има и за нас гнездó!...
25.11.2008.
© Коста Качев Todos los derechos reservados