Трохички любов
Аз съм още дете, но зад мене остана
детството, което ми е почти непознато...
Не познавам баща си и прегръдка на мама,
птиче съм слабо... без дом и без ято...
Първите спомени са и първите болки -
Аз пораствах, а с мене, количките.
Непознати лица, лекари строги,
и съвсем малко любов във трохичките...
А пред мен е мечтата да мога да ходя,
да не бъда различен, да се слея с останалите,
нормален живот, като всички да водя,
и да трупам усмивки във спомените...
Ех, съдбата ориса ме с тази вечна борба,
между болки, надежди и болници.
Имам количка вместо крила,
и календарче... със липсващи празници...
Затова, моля, чуйте ме - бъдете щастливи
с това, че семейството е винаги с вас!
Там, където, където в сънищата красиви,
между мама и тате... крача с другите аз...
05.11.2019.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
