Трошица любов
petroкam & Албиция
Бързо потъвам. Смъртта ме притегля.
Сламка ми трябва. Трошица любов.
Кредит от теб, позволи да изтегля.
Плащам с живота си,
мое проклятие - и благослов.
Всички прегради безумна събарях,
щедро раздадох любовта си до грях,
друго май не остана - вземи моята вяра,
нека в бездната падне само тежкия страх...
Когато си останал без желание
да бъдеш жив
и всичко ти сивей,
убий се в собственото си съзнание
и без желания щастлив живей.
Желая да съм капка от вълната,
безмилостно връхлитаща брега,
отдръпваща се с ласка от скалата,
и да се сбъдна в нишка от дъгата...
Да бъда песъчинка сред пустинята
и да летя в прегръдката на вятъра,
а после от умората застигната,
да отразя искричка от зората...
Или да бъда зрънце от пшеница,
повито в люлката на чернозема,
сънят ми - шепот на нивя златисти...
Мечти такива, как ще ми отнемат?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Гецова Все права защищены
Страхотни сте
