9.07.2007 г., 16:11 ч.

Трошица любов 

  Поезия
830 0 19
 

     petroкam &  Албиция

Бързо потъвам. Смъртта ме притегля.

Сламка ми трябва. Трошица любов.

Кредит от теб, позволи да изтегля.

Плащам с живота си,

мое проклятие - и благослов.


Всички прегради безумна събарях,

щедро раздадох любовта си до грях,

друго май не остана - вземи моята вяра,

нека в бездната падне само тежкия страх...


Когато си останал без желание
да бъдеш жив
и всичко ти сивей,
убий се в собственото си съзнание
и без желания щастлив живей.


Желая да съм капка от вълната,

безмилостно връхлитаща брега,

отдръпваща се с ласка от скалата,

и да се сбъдна в нишка от дъгата...


Да бъда песъчинка сред пустинята

и да летя в прегръдката на вятъра,

а после от умората застигната,

да отразя искричка от зората...


Или да бъда зрънце от пшеница,

повито в люлката на чернозема,

сънят ми - шепот на нивя златисти...

Мечти такива, как ще ми отнемат?

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??