15 мая 2009 г., 22:59

Труден 

  Поэзия
698 0 2

Усещах, че ме гледаш вечер

от огледалото на моите цветя.

И сърдех се и исках още

да видя твойта лаеща душа.

 

Не се променям и не уча

от безхаберието на твойте цветове.

Затворил си врата пред себе си,

сгънал уморено своите криле. 

 

 

© Мария Пенчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • някъде много надълбоко се е скрил смисълът тук...
    ще се пробвам да го намеря...
  • това с лаещата душа ме изкефи щом не е почнал да вие, значи има още какво да се желае Поздрав!
Предложения
: ??:??