Усещах, че ме гледаш вечер
от огледалото на моите цветя.
И сърдех се и исках още
да видя твойта лаеща душа.
Не се променям и не уча
от безхаберието на твойте цветове.
Затворил си врата пред себе си,
сгънал уморено своите криле.
© Мария Пенчева All rights reserved.
ще се пробвам да го намеря...