15.05.2009 г., 22:59 ч.

Труден 

  Поезия
697 0 2

Усещах, че ме гледаш вечер

от огледалото на моите цветя.

И сърдех се и исках още

да видя твойта лаеща душа.

 

Не се променям и не уча

от безхаберието на твойте цветове.

Затворил си врата пред себе си,

сгънал уморено своите криле. 

 

 

© Мария Пенчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • някъде много надълбоко се е скрил смисълът тук...
    ще се пробвам да го намеря...
  • това с лаещата душа ме изкефи щом не е почнал да вие, значи има още какво да се желае Поздрав!
Предложения
: ??:??