Труден ден
със хиляди въпроси
с отговори,
оковани в плен:
кой, кога,
защо тъй, Боже!
... трупат напрежение
във мен.
Искам да повярвам
в чудесата,
че я няма злобата
в света.
Да погледна радостно
в сърцата,
да усмихна
тез намръщени лица.
Да извикам:
опомнете се, бе хора,
изхърлете на бунището
гнева.
Дайте воля
на душата,
да приема
смело
само любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены