Труден ден
със хиляди въпроси
с отговори,
оковани в плен:
кой, кога,
защо тъй, Боже!
... трупат напрежение
във мен.
Искам да повярвам
в чудесата,
че я няма злобата
в света.
Да погледна радостно
в сърцата,
да усмихна
тез намръщени лица.
Да извикам:
опомнете се, бе хора,
изхърлете на бунището
гнева.
Дайте воля
на душата,
да приема
смело
само любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени