Трудно
Защо погледнах те отново във очите...
Защо забравения номер изнамерих...
Защо си спомних за сълзите...
Защо раната зараснала отворих...
Тъжно е за втори път да губиш нещо,
за което стремглаво си се борил...
Борил... и два пъти спечелил...
Защо, когато осъзнавах, че не трябва,
сам се убеждавах, че е нужно?
И кое, за Бога, прави правилния избор -
трезвият ми ум или сърцето тъжно?
Безброй въпроси, а отговори нямам...
Не зная вече накъде да бягам,
не зная и в какво да вярвам...
Зная само, че е трудно...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венцислав Крумов Все права защищены
