9 jul 2008, 9:43

Трудно

1K 0 1

Защо погледнах те отново във очите...

Защо забравения номер изнамерих...

Защо си спомних за сълзите...

Защо раната зараснала отворих...

 

Тъжно е за втори път да губиш нещо,

за което стремглаво си се борил...

Борил... и два пъти спечелил...

 

Защо, когато осъзнавах, че не трябва,

сам се убеждавах, че е нужно?

И кое, за Бога, прави правилния избор -

трезвият ми ум или сърцето тъжно?

 

Безброй въпроси, а отговори нямам...

Не зная вече накъде да бягам,

не зная и в какво да вярвам...

Зная само, че е трудно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Крумов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Някъде бях чела,че хармония се постига като мислим със сърцето и чувстваме с ума...Важното е, че търсим отговорите!Може би ни е нужно търпение...Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...