9.07.2008 г., 9:43

Трудно

1K 0 1

Защо погледнах те отново във очите...

Защо забравения номер изнамерих...

Защо си спомних за сълзите...

Защо раната зараснала отворих...

 

Тъжно е за втори път да губиш нещо,

за което стремглаво си се борил...

Борил... и два пъти спечелил...

 

Защо, когато осъзнавах, че не трябва,

сам се убеждавах, че е нужно?

И кое, за Бога, прави правилния избор -

трезвият ми ум или сърцето тъжно?

 

Безброй въпроси, а отговори нямам...

Не зная вече накъде да бягам,

не зная и в какво да вярвам...

Зная само, че е трудно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Крумов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някъде бях чела,че хармония се постига като мислим със сърцето и чувстваме с ума...Важното е, че търсим отговорите!Може би ни е нужно търпение...Поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...