Ден и нощ – утеха няма.
Няма я и твоята усмивка
плаха. Няма вече самотни
спирки с теб двама в нощта
да броим, няма го и чувството
любов. Тръгвам си, но сякаш
вътре от себе си чувам – СПРИ!
И се сещам как ми казваше
да не те изпращам, а всеки
по пътя си да поеме.
Няма вече ни искрица,
ни мъничка мечтица...
Но все тъй болката лежи
в сърце ми.
© Ноно Якимов Все права защищены