Aug 28, 2009, 5:41 PM

Трудно... 

  Poetry
423 0 0

Ден и нощ – утеха няма.
Няма я и твоята усмивка
плаха. Няма вече самотни
спирки  с теб двама в нощта
да броим, няма го и чувството
любов. Тръгвам си, но сякаш
вътре от себе си чувам – СПРИ!
И се сещам как ми казваше
да не те изпращам, а  всеки
по пътя си да поеме.


Няма вече ни искрица,
ни мъничка мечтица...
Но все тъй болката лежи
в сърце  ми.

© Ноно Якимов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??