Ден и нощ – утеха няма.
Няма я и твоята усмивка
плаха. Няма вече самотни
спирки с теб двама в нощта
да броим, няма го и чувството
любов. Тръгвам си, но сякаш
вътре от себе си чувам – СПРИ!
И се сещам как ми казваше
да не те изпращам, а всеки
по пътя си да поеме.
Няма вече ни искрица,
ни мъничка мечтица...
Но все тъй болката лежи
в сърце ми.
© Ноно Якимов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
