Aug 28, 2009, 5:41 PM

Трудно...

Poetry

565 0 0

Ден и нощ – утеха няма.
Няма я и твоята усмивка
плаха. Няма вече самотни
спирки с теб двама в нощта
да броим, няма го и чувството
любов. Тръгвам си, но сякаш
вътре от себе си чувам – СПРИ!
И се сещам как ми казваше
да не те изпращам, а всеки
по пътя си да поеме.

Няма вече ни искрица,
ни мъничка мечтица...
Но все тъй болката лежи
в сърце ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0