9 июл. 2012 г., 18:02

Tрябва

1.3K 0 24
                                              "Трябва да съм силна, силна, силна. Не за трима,боже, а за десет".
                                      "Maнтра"  - Камелия Кондова         Трябва да съм влюбен, влюбен, влюбен, в слънцето и вятъра , в земята, миг преди докрай да се изгубя ... да целувам и да не пресмятам...   ...как и колко, и защо обичам, и кога сълзица ще отроня. Трябва да съм щедър - шепот птичи на липата в царската корона.   Трябва често Бог да ме наглежда, да омекне жълтата ми глина и току под счупената вежда на луната, честен да премина.   Трябва за любимата да скрия в шапка бяло зайче или цвете. И да съм от плът. И кръв, самият, щом във мрака тялото й светне.   Трябва химн на слънцето в прослава да редя - повехнала тревичка, че животът дава, дава, дава, а смъртта едва ли взема всичко!    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Върнах се отново, Ивайло, за да ти кажа още нещо:

    Този мъдър живот дава само,
    щом посегнеш ти сам да си вземеш.
    Но пътеката става измамна,
    ако грешна посока поемеш.

    Вземай с шепи, раздавай със крина –
    тъй богатство в душата ще трупаш
    и когато до края си стигнеш,
    на безценица Рая ще купиш.

    Когато чета твоите стихове, преоткривам света, Ивайло.
    Благодаря ти!
  • Прекрасно е!
  • Благодаря ви:

    nininini (Нина Иванова
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова
    petra00799 (Петя )
    laramaylin (Нина Чилиянска)
    koq_sam (Кати )
  • Тъкмо да кажа, че не долюбвам думичката " трябва"... и я обикнах!!!*
  • Трябва, приятелю Ив, трябва!
    Реверанс пред барона и поезията, ваше благородие!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...