Трябваше да знаеш
Трябваше да знаеш,
че нищо не е вечно.
Мислеше си, че всичко е игра.
Играеше си с мен, като на шега.
Шегуваше се с моята съдба и
забрави, че е като твоята.
Тъмно е сега.
С теб сме разделени.
Ако можеше тогава
да осъзнаеш какво имахме.
Ако искаше тогава
да бъда твоя.
Ако знаеше, че чувствата
идват и си отиват, като дъга.
Ще те докосна и
ти отново ще полудееш.
Ще те целуна и
ти пак ще се влюбиш.
Ще ти дам нещо от себе си и
няма повече да ме напуснеш.
Времето лети.
Не трябваше да го губим.
Сега какво имаме?
Само празнина.
че нищо не е вечно.
Мислеше си, че всичко е игра.
Играеше си с мен, като на шега.
Шегуваше се с моята съдба и
забрави, че е като твоята.
Тъмно е сега.
С теб сме разделени.
Ако можеше тогава
да осъзнаеш какво имахме.
Ако искаше тогава
да бъда твоя.
Ако знаеше, че чувствата
идват и си отиват, като дъга.
Ще те докосна и
ти отново ще полудееш.
Ще те целуна и
ти пак ще се влюбиш.
Ще ти дам нещо от себе си и
няма повече да ме напуснеш.
Времето лети.
Не трябваше да го губим.
Сега какво имаме?
Само празнина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© София Русева Все права защищены
