Трябваше да знаеш
Трябваше да знаеш,
че нищо не е вечно.
Мислеше си, че всичко е игра.
Играеше си с мен, като на шега.
Шегуваше се с моята съдба и
забрави, че е като твоята.
Тъмно е сега.
С теб сме разделени.
Ако можеше тогава
да осъзнаеш какво имахме.
Ако искаше тогава
да бъда твоя.
Ако знаеше, че чувствата
идват и си отиват, като дъга.
Ще те докосна и
ти отново ще полудееш.
Ще те целуна и
ти пак ще се влюбиш.
Ще ти дам нещо от себе си и
няма повече да ме напуснеш.
Времето лети.
Не трябваше да го губим.
Сега какво имаме?
Само празнина.
че нищо не е вечно.
Мислеше си, че всичко е игра.
Играеше си с мен, като на шега.
Шегуваше се с моята съдба и
забрави, че е като твоята.
Тъмно е сега.
С теб сме разделени.
Ако можеше тогава
да осъзнаеш какво имахме.
Ако искаше тогава
да бъда твоя.
Ако знаеше, че чувствата
идват и си отиват, като дъга.
Ще те докосна и
ти отново ще полудееш.
Ще те целуна и
ти пак ще се влюбиш.
Ще ти дам нещо от себе си и
няма повече да ме напуснеш.
Времето лети.
Не трябваше да го губим.
Сега какво имаме?
Само празнина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© София Русева Всички права запазени
