22 мар. 2016 г., 19:25 2016-03-24T10:47:20+02:00

Трясък

Поэзия » Философская, Другая

521 0 4

Но като вятър и душа...
приличам на призрак.
Светът е тишина,
а любовта е доливане
от пусто във празно.
И няма простор,
само вечна целувка
между стъклени хора...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Kalia1117 (Лили Вълчева)

"И няма простор,
само вечна целувка
между стъклени хора."

2016-03-24T01:02:44+02:00
limeruna (Йоана)

Крехки сме...

2016-03-23T22:33:35+02:00
Веси_Еси (Еси)

Само вечна целувка ... Браво! Кратко, ясно, хубаво!

2016-03-23T07:34:49+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Ако е вярна теорията за холографската вселена, всички ние сме холограми, т.е. в известен смисъл сме като стъклени. И тогава целувките ни са вечни целувки на стъклени хора. Хареса ми краткостта и оригиналността на текста ти, Лимеруна!

2016-03-22T20:21:30+02:00