Тръгвам
Тръгвам
Отново си тръгвам, поемам в нощта
след няколко дълги, безкрайни години,
с умората, вплетена в мойта коса,
с очи, потъмнели от дългите зими.
След мен ще остане самотен брега
на тази река неуморна и мътна,
в очакване дълго ще тръпне града,
а мойта сълза ще се върне по мръкнало.
Ще тръгне по всичките мои места,
с надежда ще търси познати пейзажи,
в лица непознати ще се вглежда едва,
откривайки сякаш черти на приятели.
Едва ли пак спомени ще ме гнетят -
отдавна отмина на спомена времето.
Сега вече тръгвам, че май закъснях,
а мойта сълза е в очите ми блеснала.
Отново си тръгвам, потъвам в нощта,
загърбила тежкия жребий на времето.
Натрупах умора или... май остарях.
И трудно е вече на годините бремето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дорика Цачева Все права защищены
