8 янв. 2006 г., 22:58

тръгвам от този свят 

  Поэзия
808 0 4
Вървя сама навън вали,
по улицата упостяля се ронят пак листата пожълтели
и само спомена ми връща те при мен
и само този дъжд припомня ми следити,когато
с тебе бях щастлива.
Ах как ми се иска да се върнат дните,
онези хубавите дни,когато ти със мен по тази улица вървеше.
Ах как искам да те видя пак,да те прегърна,да ти кажа колко те обичамно ти си тръгна и те няма вече.
Сега си с друга и за нас не помниш,
не те измъчват спомените живи
от онези наши дни и нощи,когато с теб бях щастлива.
Аз казах ти го и преди,
не ще обичам никои мъж,
не те излъгах,ти помни го вечно.
Без теб аз няма да живея,затова сега ти казвам сбогом,
бъди щастлив с нея мили,и забрави,че те обичам.
Ти няма да ме видиш вече,
аз завинаги отивам си от този свят,
сега оставям таз червена роза върху този лист,
когато ти я видиш тя ще е умряла,
И може би ще си припомниш,на тази улица живота ми започна
И може би ще осъзнаеш,че и на тази е завършил.

© Ангелчето Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това е разкошно,нямам думи направо.6ца
  • Няма за какво.
    Просто това е самата истина...
    А неможеш на черното да кажеш бяло.
    Прекрасно е...жалко че немога да го оценя още 1 път.
  • радвам се че ти харесва!!!благодаря эа оценката!!!
  • Разплаках се!
    Наранявъл съм момичета...признавам..
    Но после съм се извинявал..
    Но ти описала така мъката си...че даже мъж ми намразил тук мъжете.
    Така си показала нашата невежест...че даже лудия би се позамислил.
    От мен имаш 6...наистина силно.
Предложения
: ??:??