Вървя сама навън вали, по улицата упостяля се ронят пак листата пожълтели и само спомена ми връща те при мен и само този дъжд припомня ми следити,когато с тебе бях щастлива. Ах как ми се иска да се върнат дните, онези хубавите дни,когато ти със мен по тази улица вървеше. Ах как искам да те видя пак,да те прегърна,да ти кажа колко те обичамно ти си тръгна и те няма вече. Сега си с друга и за нас не помниш, не те измъчват спомените живи от онези наши дни и нощи,когато с теб бях щастлива. Аз казах ти го и преди, не ще обичам никои мъж, не те излъгах,ти помни го вечно. Без теб аз няма да живея,затова сега ти казвам сбогом, бъди щастлив с нея мили,и забрави,че те обичам. Ти няма да ме видиш вече, аз завинаги отивам си от този свят, сега оставям таз червена роза върху този лист, когато ти я видиш тя ще е умряла, И може би ще си припомниш,на тази улица живота ми започна И може би ще осъзнаеш,че и на тази е завършил.
Разплаках се!
Наранявъл съм момичета...признавам..
Но после съм се извинявал..
Но ти описала така мъката си...че даже мъж ми намразил тук мъжете.
Така си показала нашата невежест...че даже лудия би се позамислил.
От мен имаш 6...наистина силно.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!