8 ene 2006, 22:58

тръгвам от този свят

  Poesía
1.1K 0 4
Вървя сама навън вали,
по улицата упостяля се ронят пак листата пожълтели
и само спомена ми връща те при мен
и само този дъжд припомня ми следити,когато
с тебе бях щастлива.
Ах как ми се иска да се върнат дните,
онези хубавите дни,когато ти със мен по тази улица вървеше.
Ах как искам да те видя пак,да те прегърна,да ти кажа колко те обичамно ти си тръгна и те няма вече.
Сега си с друга и за нас не помниш,
не те измъчват спомените живи
от онези наши дни и нощи,когато с теб бях щастлива.
Аз казах ти го и преди,
не ще обичам никои мъж,
не те излъгах,ти помни го вечно.
Без теб аз няма да живея,затова сега ти казвам сбогом,
бъди щастлив с нея мили,и забрави,че те обичам.
Ти няма да ме видиш вече,
аз завинаги отивам си от този свят,
сега оставям таз червена роза върху този лист,
когато ти я видиш тя ще е умряла,
И може би ще си припомниш,на тази улица живота ми започна
И може би ще осъзнаеш,че и на тази е завършил.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелчето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е разкошно,нямам думи направо.6ца
  • Няма за какво.
    Просто това е самата истина...
    А неможеш на черното да кажеш бяло.
    Прекрасно е...жалко че немога да го оценя още 1 път.
  • радвам се че ти харесва!!!благодаря эа оценката!!!
  • Разплаках се!
    Наранявъл съм момичета...признавам..
    Но после съм се извинявал..
    Но ти описала така мъката си...че даже мъж ми намразил тук мъжете.
    Така си показала нашата невежест...че даже лудия би се позамислил.
    От мен имаш 6...наистина силно.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...