28 апр. 2009 г., 17:54

Тръгвам си...

2.1K 0 9

Тръгвам си. Нека боли.
Вратата чакам да хлопне.
Тръгвам си. Търся стени.
Търся не лодки, а котви.

Тръгвам си. Плач за из път.
Хляб и ракия – за сила.
Никой не знае отвъд
има ли още месия.

Тръгвам си. Вия насън.
Вие се пътят отдавна.
Аз ли съм или не съм...
Себе си хуквам да грабна.

Синьо и стръвно море.
Стръв съм. И синя магия.
Тръгвам. Стръвта е сърце,
дето в петите ми бие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Радоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасна поезия, пълна с енергия. Благодаря ти, че снощи в "Боне" те чух да рецитираш великолепните ти стихове!
  • Не ми се тръгва,
    пълно е със сърдечност!
    Но, ще вървя,
    че нямам цяла вечност!
  • Не съм си тръгнала. Продължавам да се случвам и гледам все да е светло. Благодаря ти за топлите думи и загрижеността. Хубави неща ми се случват, ще гледам да се появявам пак по-често )
  • Къде изчезна, Лира? Мислех ,че "Тръгвам си" е метафорично, а ти наистина изчезна! Какво се случи с теб, Лира? Къде си?
  • Тръгваш ли? Дългият път
    с остри завои се вие.
    Може сред тих, чуден кът
    себе си пак да откриеш.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...