28 апр. 2009 г., 17:54

Тръгвам си... 

  Поэзия » Другая
1885 0 9

Тръгвам си. Нека боли.
Вратата чакам да хлопне.
Тръгвам си. Търся стени.
Търся не лодки, а котви.

Тръгвам си. Плач за из път.
Хляб и ракия – за сила.
Никой не знае отвъд
има ли още месия.

Тръгвам си. Вия насън.
Вие се пътят отдавна.
Аз ли съм или не съм...
Себе си хуквам да грабна.

Синьо и стръвно море.
Стръв съм. И синя магия.
Тръгвам. Стръвта е сърце,
дето в петите ми бие.

© Лили Радоева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасна поезия, пълна с енергия. Благодаря ти, че снощи в "Боне" те чух да рецитираш великолепните ти стихове!
  • Не ми се тръгва,
    пълно е със сърдечност!
    Но, ще вървя,
    че нямам цяла вечност!
  • Не съм си тръгнала. Продължавам да се случвам и гледам все да е светло. Благодаря ти за топлите думи и загрижеността. Хубави неща ми се случват, ще гледам да се появявам пак по-често )
  • Къде изчезна, Лира? Мислех ,че "Тръгвам си" е метафорично, а ти наистина изчезна! Какво се случи с теб, Лира? Къде си?
  • Тръгваш ли? Дългият път
    с остри завои се вие.
    Може сред тих, чуден кът
    себе си пак да откриеш.
  • Много, много хубав стих! Трогна ме с това "Търся не лодки, а котви." и ме замисли...
  • Благодаря ви!
  • Динамичен и силен изказ.
    Браво, Лили!
  • Докосна ме!
    Поздрави, Лили!
Предложения
: ??:??