28 апр. 2009 г., 17:54

Тръгвам си...

2.1K 0 9

Тръгвам си. Нека боли.
Вратата чакам да хлопне.
Тръгвам си. Търся стени.
Търся не лодки, а котви.

Тръгвам си. Плач за из път.
Хляб и ракия – за сила.
Никой не знае отвъд
има ли още месия.

Тръгвам си. Вия насън.
Вие се пътят отдавна.
Аз ли съм или не съм...
Себе си хуквам да грабна.

Синьо и стръвно море.
Стръв съм. И синя магия.
Тръгвам. Стръвта е сърце,
дето в петите ми бие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Радоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасна поезия, пълна с енергия. Благодаря ти, че снощи в "Боне" те чух да рецитираш великолепните ти стихове!
  • Не ми се тръгва,
    пълно е със сърдечност!
    Но, ще вървя,
    че нямам цяла вечност!
  • Не съм си тръгнала. Продължавам да се случвам и гледам все да е светло. Благодаря ти за топлите думи и загрижеността. Хубави неща ми се случват, ще гледам да се появявам пак по-често )
  • Къде изчезна, Лира? Мислех ,че "Тръгвам си" е метафорично, а ти наистина изчезна! Какво се случи с теб, Лира? Къде си?
  • Тръгваш ли? Дългият път
    с остри завои се вие.
    Може сред тих, чуден кът
    себе си пак да откриеш.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...