28 abr 2009, 17:54

Тръгвам си...

  Poesía » Otra
2.1K 0 9

Тръгвам си. Нека боли.
Вратата чакам да хлопне.
Тръгвам си. Търся стени.
Търся не лодки, а котви.

Тръгвам си. Плач за из път.
Хляб и ракия – за сила.
Никой не знае отвъд
има ли още месия.

Тръгвам си. Вия насън.
Вие се пътят отдавна.
Аз ли съм или не съм...
Себе си хуквам да грабна.

Синьо и стръвно море.
Стръв съм. И синя магия.
Тръгвам. Стръвта е сърце,
дето в петите ми бие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Радоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасна поезия, пълна с енергия. Благодаря ти, че снощи в "Боне" те чух да рецитираш великолепните ти стихове!
  • Не ми се тръгва,
    пълно е със сърдечност!
    Но, ще вървя,
    че нямам цяла вечност!
  • Не съм си тръгнала. Продължавам да се случвам и гледам все да е светло. Благодаря ти за топлите думи и загрижеността. Хубави неща ми се случват, ще гледам да се появявам пак по-често )
  • Къде изчезна, Лира? Мислех ,че "Тръгвам си" е метафорично, а ти наистина изчезна! Какво се случи с теб, Лира? Къде си?
  • Тръгваш ли? Дългият път
    с остри завои се вие.
    Може сред тих, чуден кът
    себе си пак да откриеш.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...