16 мая 2012 г., 15:49

Тръгвам си...

869 0 0

Тръгвам си...

За пореден път

отказвам се от тебе...

За пореден път сълзите ми потичат...

„тръгвам си...” устните изричат,

а сърцето вика остани...

 

Тръгвам си...

целувам те за последно.

 Леко, за да не те събудя...

Нежно милвам те с очи...

 Преглъщайки  сълзите си.

 

Тръгвам си...

Не можех да простя.

Опитах се, знай,

но  споменът остана,

а  с него болката...

 

Тръгвам си..

Обръщам глава...

Не оставяй с мислите че е лъжа ...

 

Тръгвам си...

Но ще се връщам...

В този хубав спомен,

където отново ще те прегръщам,

без да бъда наранен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....