Трънен венец за Апостола
Дяконе, прости ни за ореола безличен!
За бледите снимки, портрета висящ.
За празното слово на празника днешен,
Наизустената обич на потомъка спящ.
Светец бил непорочен, чист и възвишен...
На вяра, народ, свобода – мъченик.
Не смей да докоснеш го, даже със мисъл!
Ликът на апостола си щял да мърсиш!
Мърсят те!
Предатели, роби и чужди слуги.
В завета на Левски притворно се вричат,
шумно крещят патетични слова,
а тайно си смучат на народа кръвта.
Къде си, апостоле?
Къде е твоята ярост?
Гневът ти къде е, величествен, свят?
Къде е гласът ти, свободен и ярък,
От сън да събуди заспалия брат?
Годините чезнат. Тиранът мени се.
Пред нови тирани се скланят глави.
Хаджи Иванчовци властват във дните.
Но няма го Левски да ни вдъхнови...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Максим Недков Все права защищены
