Рорация (Радослава Стамболийска)
3 4
8 апр. 2021 г., 14:40

Тръни 

  Поэзия » Философская
578 0 6

От омраза, посята дълбоко в земята,

никнат храсталаци трънливи.

И техните клони зловещо се мятат

насам и натам върху хорските ниви.

 

По пътя им всичко красиво завяхва,

задушено от грозните корени криви.

Ей така, за да има повече място

за плодовете, дето се раждат загнили.

 

С коренища, забити във кървава вада

нагло изсмукват всякакви сили.

Отпивайки жадно направо от Ада

своята мощ са за нощ удвоили.

 

И клони и тръни задружно преплитат,

в студени и сивкави сенки.

Че единствени, дето от светлината се крият,

са техните сбръчкани семки.

 

На свойте отрочета дават уроци

как се убива свежия цвят.

И че с омраза, със злоба, с пороци

най-добре се господства в иначе светлия свят.

© Радослава Стамболийска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??