От омраза, посята дълбоко в земята,
никнат храсталаци трънливи.
И техните клони зловещо се мятат
насам и натам върху хорските ниви.
По пътя им всичко красиво завяхва,
задушено от грозните корени криви.
Ей така, за да има повече място
за плодовете, дето се раждат загнили.
С коренища, забити във кървава вада
нагло изсмукват всякакви сили.
Отпивайки жадно направо от Ада
своята мощ са за нощ удвоили. ...