Тръни
От омраза, посята дълбоко в земята,
никнат храсталаци трънливи.
И техните клони зловещо се мятат
насам и натам върху хорските ниви.
По пътя им всичко красиво завяхва,
задушено от грозните корени криви.
Ей така, за да има повече място
за плодовете, дето се раждат загнили.
С коренища, забити във кървава вада
нагло изсмукват всякакви сили.
Отпивайки жадно направо от Ада
своята мощ са за нощ удвоили.
И клони и тръни задружно преплитат,
в студени и сивкави сенки.
Че единствени, дето от светлината се крият,
са техните сбръчкани семки.
На свойте отрочета дават уроци
как се убива свежия цвят.
И че с омраза, със злоба, с пороци
най-добре се господства в иначе светлия свят.
© Радослава Стамболийска All rights reserved.
