През тишината на съзнанието ми с лека стъпка
преминава стара, отдавна забравена тръпка,
която нежно, но уверено изтрива куп актриси
и почти безшумно шепне на сърцето ми: Ти си.
И сърцето се събуди след безумно дълга дрямка,
захвана да къса снимки, счупи и такива в рамка,
отвори нова глава в албума си прашен и мръсен,
който сякаш от диви зверове на парчета бе накъсан,
без да се замисли много, макар че вече беше патило,
тръпката, която съзнанието вече беше пратило,
то настани бързо на новата отворена страница.
Със силната вяра, че този път няма да има граница.
С надежда, че останала е жена, която не е измамница,
започна да изпраща към ума мечти, в които се бори,
в които пак намира прав път, дори след много завои,
мечти за светло бъдеще и някакъв успех в любовта.
Мисли, които можеха да доведат до пълна слепота.
Сърцето още неразсънено действа сега, нехайно,
но дали няма да е поредната грешка нетрайна,
и дори да ми се иска да го запазя дълбоко в тайна,
температурата в сърцето скоро няма да падне до стайна.
Нова отрова, ново предизвикателство, доста отскоро,
да се надяваме - не е урок, не е и второ
нещо, което ще ме откаже пак от тези емоции
и да ме върне пак към старите ми пороци.