7 mar 2015, 21:45

Тръпка

1K 0 0
 

През тишината на съзнанието ми с лека стъпка
преминава стара, отдавна забравена тръпка,
която нежно, но уверено изтрива куп актриси
и почти безшумно шепне на сърцето ми: Ти си.
И сърцето се събуди след безумно дълга дрямка,
захвана да къса снимки, счупи и такива в рамка,
отвори нова глава в албума си прашен и мръсен,
който сякаш от диви зверове на парчета бе накъсан,
без да се замисли много, макар че вече беше патило,
тръпката, която съзнанието вече беше пратило,
то настани бързо на новата отворена страница.
Със силната вяра, че този път няма да има граница.
С надежда, че останала е жена, която не е измамница,
започна да изпраща към ума мечти, в които се бори,
в които пак намира прав път, дори след много завои,
мечти за светло бъдеще и някакъв успех в любовта.
Мисли, които можеха да доведат до пълна слепота.
Сърцето още неразсънено действа сега, нехайно,
но дали няма да е поредната грешка нетрайна,
и дори да ми се иска да го запазя дълбоко в тайна,
температурата в сърцето скоро няма да падне до стайна.
Нова отрова, ново предизвикателство, доста отскоро,
да се надяваме - не е урок, не е и второ
нещо, което ще ме откаже пак от тези емоции
и да ме върне пак към старите ми пороци.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Серафим Аянски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...